От книгите и паметниците
На 500 метра северно от днешното село Варвара, на мястото на старо тракийско селище през средните векове възниква селище с главна черква “Св.Варвара”, която му дава името си. Черквата е построена 1814 година – оттогава се предполага че съществува и селището.
Археологическите паметници на територията на Варвара са много и разнообразни. Те датират още от времето на траките. Според професор Цончев, който е правил специални археологически изследвания, на един километър западно от днешното село се намира трекийско светилище, унищожено след приемането на християнството. Тук са намерени оброчни плочки на тракийския бог- конник, железни брадви, бронзов звънец, монети от времето на Константин I Велики.
Много са средновековните параклиси около село Варвара. Още Стефан Захариев ни съобщава,че югоизточно от Варвара в една дъбрава “при студен извор” се намирало старо капище на самовилите (нимфите), върху което по-късно била изградена ранно християнската базилика “Св.Марина” - най-големият култов паметник в района. По-интересни параклиси от тази епоха са: “Св.Никола”, “Св.Илия” и “Св.Георги” - на километър и половина южно от селото. Тези параклиси, заедно с параклис “Св.Варвара” и цялото им землище, са описани в устава на Бачковсия манастир от Григорий Бакуриани като дарение на този манастир през 12-ти век.В турско време, според Стефан Захариев, варварци били лозари, дърводелци, варджии и земеделци. Първото училище е открито през 1860 година.